Ранната есен ...
Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден,
от съседските есенни градини –
дарове чудесни, там се събират,
макар нaрядко дъждът ги е поил…
На мекото слънце, пекат се тикви
все още, сякаш трупат витамини –
Божи дар вкусен, безценен за зима…
А вече, срещу мен, гората близка,
как красиво се обагря, приказно –
със златисто-червени чудни бои,
Майка природа рисува я, гизди…
В ранна есен златна, сезонът любим,
тъй се надявам, най-нетърпеливо,
да цъфне в лила – цвят удивителен,
минзухарът, на полянката дива…
Пътеката, забравена от всички,
обрасла с тръни, мога ли да мина –
за стъпки на дедите ми се взирам…
Сред дивия шафран, възхитителен,
вярвам, смирено ще си отпочина ... … ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
