Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден,
от съседските есенни градини –
дарове чудесни, там се събират,
макар нaрядко дъждът ги е поил…
На мекото слънце, пекат се тикви
все още, сякаш трупат витамини –
Божи дар вкусен, безценен за зима…
А вече, срещу мен, гората близка, ...