Рано е още! (в памет на Чочо Попйорданов)

8 мая 2013 г., 16:52

Поэзия » Другая

728 0 7

Рано е още!... Но залезът, скрит зад баирите, чака...

Тревожи се времето – с всяка изтекла минута старее!

Зад двете стрелки се е скрило, горчиво проплаква...

Жадува за обич! За вечност нетленна копнее!

И пътят е странно замислен след дългото тичане!

Задъхва се в ритъма плах на годините лепкави,

просмукан от радост и скръб... уморен от отричане,

от тежкото бреме на вече платената лепта!

А рано е още!... Да гледаш реки как пресъхват –

със сухите пясъци, с камъни голи, безмълвни...

Да чуваш сърце на приятел как тихо заглъхва,

когато скръбта – неопята – душата ти пълни!