3 мар. 2011 г., 14:29

Равносметка

1.3K 0 23

 

 

                 Нашият любилей

 

           30 години семеен живот

 

 

Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,

но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!

И във бездни пропадахме хладни и тъмни,

но открихме пред нас Твоя път - Светлина!

 

Той, животът, научи ни как да обичаме,

да разпалваме огъня в наш'те плахи сърца!

Как по цветни поляни щастливи да тичаме!

Да открием най-верния път: - Към дома!

 

Любовта на децата си с пълни шепи раздаваме,

все ги учим да бъдат търпеливи, добри!

И да знаят в живота, че това получаваме,

дето с радост за другите отделиме сами!

 

Пак поглеждам косите ни, посребрени от времето,

как чертаят годините своите нишки по тях!

И усещам душите ни на живота на стремето

как препускат към бъдното устремени, без страх!!!

 

                28.02.2011г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...