Mar 3, 2011, 2:29 PM

Равносметка

1.3K 0 23

 

 

                 Нашият любилей

 

           30 години семеен живот

 

 

Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,

но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!

И във бездни пропадахме хладни и тъмни,

но открихме пред нас Твоя път - Светлина!

 

Той, животът, научи ни как да обичаме,

да разпалваме огъня в наш'те плахи сърца!

Как по цветни поляни щастливи да тичаме!

Да открием най-верния път: - Към дома!

 

Любовта на децата си с пълни шепи раздаваме,

все ги учим да бъдат търпеливи, добри!

И да знаят в живота, че това получаваме,

дето с радост за другите отделиме сами!

 

Пак поглеждам косите ни, посребрени от времето,

как чертаят годините своите нишки по тях!

И усещам душите ни на живота на стремето

как препускат към бъдното устремени, без страх!!!

 

                28.02.2011г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...