2 сент. 2010 г., 19:52

Равносметка

1.2K 0 13

 

Тя, нашата, сред трудности отмина

във битката за щастие и мир.

Оглеждам се - останахме малцина

обрулени мъже, за най-подир.

 

 

И днес, когато с времето се свличам

в живота зъл по сипея голям,

единствено на себе си разчитам

и хляба си корав, от който ям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!
  • Иване, сякаш казаш: "И ваш`та няма да е лесна"!
    Ако съдим по утрото и пладнето, май си прав. Страшно е, когато човек и на себе си не може да разчита, когато е зависим...
  • Времето се свлича и само ти се струва, че и ти с него...
    Поздрав!
  • Поздрав за един от "последните мохикани" !
  • Хубаво,поетично и силно!!!И аз съм от тези,малцината....

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...