Равносметка

Толкова думи преглътнати

дълбоко в сърцето заключих.

Толкова спомени върнати

в мислите пак си пробудих.

Толкова обич събирана...

Давана, взимана и неискана.

Толкова скръб в мен мъчителна

съм таяла в душата потискана.

Толкова сълзи навред са изплакани...

Незаслужени, давани, крадени.

Че очите ми вече са кървави,

аа сърцето ми смачкано, няма го.

Все спомен след спомен ще връщам

и ще плача, насън ще крещя,

докато сутрин не свикна да лъжа,

че от миналото няма следа.

Да излъжа и мен си и другите,

че няма емоции дори.

Да убия на всички заблудите,

че все още мен ме боли.