7.12.2015 г., 23:27

Равносметка

1.1K 1 0

Толкова думи преглътнати

дълбоко в сърцето заключих.

Толкова спомени върнати

в мислите пак си пробудих.

Толкова обич събирана...

Давана, взимана и неискана.

Толкова скръб в мен мъчителна

съм таяла в душата потискана.

Толкова сълзи навред са изплакани...

Незаслужени, давани, крадени.

Че очите ми вече са кървави,

аа сърцето ми смачкано, няма го.

 

Все спомен след спомен ще връщам

и ще плача, насън ще крещя,

докато сутрин не свикна да лъжа,

че от миналото няма следа.

Да излъжа и мен си и другите,

че няма емоции дори.

Да убия на всички заблудите,

че все още мен ме боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...