Равносметка
Толкова думи преглътнати
дълбоко в сърцето заключих.
Толкова спомени върнати
в мислите пак си пробудих.
Толкова обич събирана...
Давана, взимана и неискана.
Толкова скръб в мен мъчителна
съм таяла в душата потискана.
Толкова сълзи навред са изплакани...
Незаслужени, давани, крадени.
Че очите ми вече са кървави,
аа сърцето ми смачкано, няма го.
Все спомен след спомен ще връщам
и ще плача, насън ще крещя,
докато сутрин не свикна да лъжа,
че от миналото няма следа.
Да излъжа и мен си и другите,
че няма емоции дори.
Да убия на всички заблудите,
че все още мен ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени