Равносметка

Душата ми без тебе опустя.

Сънят ми нощем бяга от очите.

Само сърцето ми осиротя!

Не ми помагат вече и сълзите.

А мъжките сълзи безкрай болят!

Те са споменът от любовта ни.

Страдат устните, но си мълчат.

Няма пътища с цветя постлани.

В крайна сметка всичко е лъжа,

просто фарс подхвърлен от съдбата.

Не, животът ни не е игра!

Той е даден дар от небесата.

Да, боли ме! Много ме боли!

Знам, че болката ще е до края.

В миг един ти всичко разруши

но защо, дори сега не зная!

Всъщност, може би е по-добре?

Аз направих мойта равносметка.

Можеше да бъде и по-зле!

Ала кой ли ще ми търси сметка?

Свиква се със болката. Дори

и любов зад някой ъгъл чака!

Но в живота от лъжи горчи!

Времето лети и не протака!

А животът е една лъжа

облечена в красиви, цветни дрехи.

Всеки има свойта самота,

своите тегоби и успехи!

05.08.2021 г.