Aug 10, 2021, 10:56 PM

Равносметка

  Poetry » Love
526 0 0

Равносметка

 

 

Душата ми без тебе опустя.

Сънят ми нощем бяга от очите.

Само сърцето ми осиротя!

Не ми помагат вече и сълзите.

 

А мъжките сълзи безкрай болят!

Те са споменът от любовта ни.

Страдат устните, но си мълчат.

Няма пътища с цветя постлани.

 

В крайна сметка всичко е лъжа,

просто фарс подхвърлен от съдбата.

Не, животът ни не е игра!

Той е даден дар от небесата.

 

Да, боли ме! Много ме боли!

Знам, че болката ще е до края.

В миг един ти всичко разруши

но защо, дори сега не зная!

 

Всъщност, може би е по-добре?

Аз направих мойта равносметка.

Можеше да бъде и по-зле!

Ала кой ли ще ми търси сметка?

 

Свиква се със болката. Дори

и любов зад някой ъгъл чака!

Но в живота от лъжи горчи!

Времето лети и не протака!

 

А животът е една лъжа

облечена в красиви, цветни дрехи.

Всеки има свойта самота,

своите тегоби и успехи!

 

05.08.2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...