Равносметка
Равносметка
Душата ми без тебе опустя.
Сънят ми нощем бяга от очите.
Само сърцето ми осиротя!
Не ми помагат вече и сълзите.
А мъжките сълзи безкрай болят!
Те са споменът от любовта ни.
Страдат устните, но си мълчат.
Няма пътища с цветя постлани.
В крайна сметка всичко е лъжа,
просто фарс подхвърлен от съдбата.
Не, животът ни не е игра!
Той е даден дар от небесата.
Да, боли ме! Много ме боли!
Знам, че болката ще е до края.
В миг един ти всичко разруши
но защо, дори сега не зная!
Всъщност, може би е по-добре?
Аз направих мойта равносметка.
Можеше да бъде и по-зле!
Ала кой ли ще ми търси сметка?
Свиква се със болката. Дори
и любов зад някой ъгъл чака!
Но в живота от лъжи горчи!
Времето лети и не протака!
А животът е една лъжа
облечена в красиви, цветни дрехи.
Всеки има свойта самота,
своите тегоби и успехи!
05.08.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
