Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре?
Ще спреш алкохола, кафето след пет?
Ще хапваш оскъдно: салата с омлет?
Да тичаш за здраве с костюм ще се втурнеш?
Или пък безгрешно за всичко ще спориш?
Ще тръгнеш към нов хоризонт, непревзет?
Разчиташ на прошка или на късмет –
за мен още колко насън ще се бориш?
А аз? Аз ще пиша поеми грамотно,
римувайки думи от порив обзет.
Тетрадката с мисли е моят завет,
когато без мен ще ви бъде самотно.
© Bo Boteva Все права защищены