23.12.2024 г., 6:10

Равносметка

549 6 7

Изпращам и тази поредна година

и пълна е моята чаша пак с лед –

сипѝ ми догоре да пия за теб!

Усети ли ти как набързо отмина?

 

Какво ще започнеш начисто от утре?

Ще спреш алкохола, кафето след пет?

Ще хапваш оскъдно: салата с омлет?

Да тичаш за здраве с костюм ще се втурнеш?

 

Или пък безгрешно за всичко ще спориш?

Ще тръгнеш към нов хоризонт, непревзет?

Разчиташ на прошка или на късмет –

за мен още колко насън ще се бориш?

 

А аз? Аз ще пиша поеми грамотно,

римувайки думи от порив обзет.

Тетрадката с мисли е моят завет,

когато без мен ще ви бъде самотно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Така е, в истината има всичко. Браво
  • Благодаря, Живко Делчев, за поставянето на стихотворението в "Любими"
  • Миночка, Младене, Стойчо, Виолета, благодаря за топлите коментари!
    Щастлива съм, че моето случайно откритие на Откровения за кратко време ми донесе толкова положителни емоции!
    Нека всички имаме светли празници и добротата да господства като емоция в идните дни!
  • Аз още не смея да си я дам...
    Хареса ми и пожелавам Успех
  • Успех,Bo Boteva!🙏

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...