Senni (Силвия)
162 1968
19 февр. 2008 г., 16:49

Равносметка 

  Поэзия » Философская
692 0 15

На себе си разчитам уморена,

от обичта себична съм пленена,

от теб оплетена съм в здрача,

забрави ли в какво превръща се палача?

 

 

Откъсваш ме преди да съм узряла,

отмиваш ме... изтриваш прималяла

душата ми, от нишки изтъкана,

промяната е нашата размяна.

 

 

И сетивата сякаш бавно занемяват,

прилягат ми и тайно ме заставят

да бъда образно смирена и смълчана,

да бъда знак... а не да бъда рана.

 

 

Различна, аз от теб и себе си избягах,

със скришни мисли аз безбожно те наказах,

изтръгнах те от прага на сърцето,

рапръснах прах след теб в небитието.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??