Равносметка
На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла,
отмиваш ме... изтриваш прималяла
душата ми, от нишки изтъкана,
промяната е нашата размяна.
И сетивата сякаш бавно занемяват,
прилягат ми и тайно ме заставят
да бъда образно смирена и смълчана,
да бъда знак... а не да бъда рана.
Различна, аз от теб и себе си избягах,
със скришни мисли аз безбожно те наказах,
изтръгнах те от прага на сърцето,
рапръснах прах след теб в небитието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
