Senni (Силвия)
162 1968
19.02.2008 г., 16:49 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
638 0 15

На себе си разчитам уморена,

от обичта себична съм пленена,

от теб оплетена съм в здрача,

забрави ли в какво превръща се палача?

 

 

Откъсваш ме преди да съм узряла,

отмиваш ме... изтриваш прималяла

душата ми, от нишки изтъкана,

промяната е нашата размяна.

 

 

И сетивата сякаш бавно занемяват,

прилягат ми и тайно ме заставят

да бъда образно смирена и смълчана,

да бъда знак... а не да бъда рана.

 

 

Различна, аз от теб и себе си избягах,

със скришни мисли аз безбожно те наказах,

изтръгнах те от прага на сърцето,

рапръснах прах след теб в небитието.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??