purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
4 нояб. 2009 г., 20:28

Равносметка 

  Поэзия
434 0 3

 

 

Забива алчните си зъби

дива и настръхнала хиена

във деня ми.

Денят ми тръгва уморен и

в тъжна вечер

тихо се завръща.

 

Уплашени ме чуват птици

и се скриват в мрака

да не ги докосна.

Да докосна

като топъл детски вятър

косите на мама искам.

 

Съмнения поклащат

неспокойните ми чувства

и се мята мойта мисъл –

дали това,

което съм написал,

е изкуство?

 

Бил ли съм,

съм ли,

ще бъда ли

в Серафимовата вехта дреха?

Тръгвах ли

срещу успеха

на бездарно ято?

 

Погледнах във душата си

и се разплаках...

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съмнения поклащат
    неспокойните ми чувства
    и се мята мойта мисъл –
    дали това,
    което съм написал,
    е изкуство?

    И аз често се съмнявам, чета и препрочитам и все си мисля, че нищо не съм направила. Хубав стих!
  • Здравей, Ачо! Сърдечни поздрави!!! Прекрасен стих, Благодаря!!!

    ...огледай се в сълза, в приятелски очи от гордостта, че теб те има породена. Не питай колко сила в словото звучи. Не питай колко и защо в света от нас ще има, а просто вечер до главата две длани чисти приюти. Ръцете ти-в деня на другите раздават милувките с които в детството една жена научи те, че любовта И-си единствен Ти!
  • Нека денят ти започне с усмивка и завърши в топла и спокойна вечер.
Предложения
: ??:??