Равносметка
Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер
тихо се завръща.
Уплашени ме чуват птици
и се скриват в мрака
да не ги докосна.
Да докосна
като топъл детски вятър
косите на мама искам.
Съмнения поклащат
неспокойните ми чувства
и се мята мойта мисъл –
дали това,
което съм написал,
е изкуство?
Бил ли съм,
съм ли,
ще бъда ли
в Серафимовата вехта дреха?
Тръгвах ли
срещу успеха
на бездарно ято?
Погледнах във душата си
и се разплаках...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
