4.11.2009 г., 20:28 ч.
Равносметка
Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер
тихо се завръща.
Уплашени ме чуват птици
и се скриват в мрака
да не ги докосна.
Да докосна
като топъл детски вятър
косите на мама искам.
Съмнения поклащат
неспокойните ми чувства
и се мята мойта мисъл –
дали това,
което съм написал,
е изкуство?
Бил ли съм,
съм ли,
ще бъда ли
в Серафимовата вехта дреха?
Тръгвах ли
срещу успеха
на бездарно ято?
Погледнах във душата си
и се разплаках...
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравей, Ачо! Сърдечни поздрави!!! Прекрасен стих, Благодаря!!!
...огледай се в сълза, в приятелски очи от гордостта, че теб те има породена. Не питай колко сила в словото звучи. Не питай колко и защо в света от нас ще има, а просто вечер до главата две длани чисти приюти. Ръцете ти-в деня на другите раздават милувките с които в детството една жена научи те, че любовта И-си единствен Ти! -
Нека денят ти започне с усмивка и завърши в топла и спокойна вечер.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
неспокойните ми чувства
и се мята мойта мисъл –
дали това,
което съм написал,
е изкуство?
И аз често се съмнявам, чета и препрочитам и все си мисля, че нищо не съм направила. Хубав стих!