31 авг. 2007 г., 17:59

Равносметка 

  Поэзия
583 0 6

Грешките изстинаха недовидяни
и претопиха се в кънтящото мълчание,
загубих те в мечти криворазбрани -
остана в бегъл спомен от стенание.


А дните ми, от времето прашасали,
на закачалки наредени - във килера,
непотребни и на никого не паснали -
описани и преброени са в тефтера.


Сега, когато правя си ревизия-
на струпаните в ъгъла несгоди,
равносметката боли - простих си я,
но част от нея сякаш ме прободе.


Захвърлих я в боклука си, измачкана,
на съвестта ми няма да тежи,
залута се сълза, стаена и нечакана,
но отиде си, преди да се здрачи.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??