Равносметка
Грешките изстинаха недовидяни
и претопиха се в кънтящото мълчание,
загубих те в мечти криворазбрани -
остана в бегъл спомен от стенание.
А дните ми, от времето прашасали,
на закачалки наредени - във килера,
непотребни и на никого не паснали -
описани и преброени са в тефтера.
Сега, когато правя си ревизия-
на струпаните в ъгъла несгоди,
равносметката боли - простих си я,
но част от нея сякаш ме прободе.
Захвърлих я в боклука си, измачкана,
на съвестта ми няма да тежи,
залута се сълза, стаена и нечакана,
но отиде си, преди да се здрачи.
© Елица Стоянова All rights reserved.
