gerganasp (Гергана Спасова)
35 60
22 нояб. 2008 г., 12:29

Равносметка 

  Поэзия
883 0 4

Равносметка

 

 

За миг се стопиха

                   дните човешки...

За миг отлетя младостта.

И ето ни вече във

              зрялата младост -

на път към старостта...

 

Какво ни остана от

          нашата Младост?...

от буйните, весели дни -

когато сърцата ни, сгряха  звездите

и млечният път ни води?...

 

Тогава за миг се решават съдбите -

                     и злост в сърце не тежи,

затуй в пътя човешки -

                      с тръни затрупан,

пътека проправяш си ти.

 

Пътеката с песен

             на път се превръща

и радост в сърце ти искри!

Но идва внезапно -

         безкрилата старост

и бавно предаваш се ти...

© Гергана Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно стихотворение.Всеки трябва да направи равносметка на живота си. Човек е това, което оставя след себе си. Все пак е хубаво да знаеш коя си и да можеш да се погледнеш в огледалото.
  • Дано останат хубавите спомени!
    Поздрав за стихотворението!
  • Хареса ми!
  • Ако търсиш отговор,-Дали си изпълнил мисията на живота си?
    -Погледни сутринв огледалото,ако се виждаш, не си!!!

    Само палавите сърца, не броят времето!!!
Предложения
: ??:??