Равносметка
Равносметка
За миг се стопиха
дните човешки...
За миг отлетя младостта.
И ето ни вече във
зрялата младост -
на път към старостта...
Какво ни остана от
нашата Младост?...
от буйните, весели дни -
когато сърцата ни, сгряха звездите
и млечният път ни води?...
Тогава за миг се решават съдбите -
и злост в сърце не тежи,
затуй в пътя човешки -
с тръни затрупан,
пътека проправяш си ти.
Пътеката с песен
на път се превръща
и радост в сърце ти искри!
Но идва внезапно -
безкрилата старост
и бавно предаваш се ти...
© Гергана Спасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно стихотворение.Всеки трябва да направи равносметка на живота си. Човек е това, което оставя след себе си. Все пак е хубаво да знаеш коя си и да можеш да се погледнеш в огледалото.
-
Дано останат хубавите спомени!
Поздрав за стихотворението! -
Хареса ми!
-
Ако търсиш отговор,-Дали си изпълнил мисията на живота си?
-Погледни сутринв огледалото,ако се виждаш, не си!!!
Само палавите сърца, не броят времето!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
