gerganasp (Гергана Спасова) gerganasp (Гергана Спасова)
1 35
Nov 22, 2008, 12:29 PM

Равносметка

  Poetry
1.2K 0 4

Равносметка

 

 

За миг се стопиха

                   дните човешки...

За миг отлетя младостта.

И ето ни вече във

              зрялата младост -

на път към старостта...

 

Какво ни остана от

          нашата Младост?...

от буйните, весели дни -

когато сърцата ни, сгряха  звездите

и млечният път ни води?...

 

Тогава за миг се решават съдбите -

                     и злост в сърце не тежи,

затуй в пътя човешки -

                      с тръни затрупан,

пътека проправяш си ти.

 

Пътеката с песен

             на път се превръща

и радост в сърце ти искри!

Но идва внезапно -

         безкрилата старост

и бавно предаваш се ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dmargaritova (Ди)
    dmargaritova (Ди)
    Прекрасно стихотворение.Всеки трябва да направи равносметка на живота си. Човек е това, което оставя след себе си. Все пак е хубаво да знаеш коя си и да можеш да се погледнеш в огледалото.
  • shkaf4eto (Валентин Добрев)
    shkaf4eto (Валентин Добрев)
    Дано останат хубавите спомени!
    Поздрав за стихотворението!
  • Stunche (Стоянка Маринова)
    Stunche (Стоянка Маринова)
    Хареса ми!
  • PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
    PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
    Ако търсиш отговор,-Дали си изпълнил мисията на живота си?
    -Погледни сутринв огледалото,ако се виждаш, не си!!!

    Само палавите сърца, не броят времето!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9