Равносметка
Равносметка
За миг се стопиха
дните човешки...
За миг отлетя младостта.
И ето ни вече във
зрялата младост -
на път към старостта...
Какво ни остана от
нашата Младост?...
от буйните, весели дни -
когато сърцата ни, сгряха звездите
и млечният път ни води?...
Тогава за миг се решават съдбите -
и злост в сърце не тежи,
затуй в пътя човешки -
с тръни затрупан,
пътека проправяш си ти.
Пътеката с песен
на път се превръща
и радост в сърце ти искри!
Но идва внезапно -
безкрилата старост
и бавно предаваш се ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Спасова Всички права запазени
