Равносметката
Отминаха годините и самотата
в душите ни гнезда е свила.
Във сенките на миналите дни
умората снага е приютила.
Тъжим, вървим, понесли бремето
и влачиме нозете си ранени,
в крайпътния трънак на времето
се ровим, щастието да намерим.
В очите ни чете се безразличие,
но вътре в нас разяждат ни въпроси
и с хладното, човешкото двуличие
пред истината голи сме и боси.
Кого ранихме и кого пожалихме?
Къде в живота си допуснали сме грешки?
Дали били сме истинските хора,
или сме само копия човешки?
А отговорите не винаги са прости –
животът сложно нещо се оказа.
Превързваме си раните и носим
защитни ризници срещу духовната проказа.
Не можем вече лесно да поплачем –
душите ни са свити във гръкляна,
емоциите трудно си показваме,
а маските си носим на колана.
Като трофеи често ги размахваме,
гордеем се с поредните победи,
но нощем, само нощем във постелите
в очите истината можем да погледнем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
