Дора (Дорика Цачева)
91 1024
Jul 23, 2009, 11:11 AM

Равносметката 

  Poetry » Phylosophy
1061 0 16

Отминаха годините и самотата

в душите ни гнезда е свила.

Във сенките на миналите дни

умората снага е приютила.

Тъжим, вървим, понесли бремето

и влачиме нозете си ранени,

в крайпътния трънак на времето

се ровим, щастието да намерим.

В очите ни чете се безразличие,

но вътре в нас разяждат ни въпроси

и с хладното, човешкото двуличие

пред истината голи сме и боси.

Кого ранихме и кого пожалихме?

Къде в живота си допуснали сме грешки?

Дали били сме истинските хора,

или сме само копия човешки?

А отговорите не винаги са прости –

животът сложно нещо се оказа.

Превързваме си раните и носим

защитни ризници срещу духовната проказа.

Не можем вече лесно да поплачем –

душите ни са свити във гръкляна,

емоциите трудно си показваме,

а маските си носим на колана.

Като трофеи често ги размахваме,

гордеем се с поредните  победи,

но нощем, само нощем във постелите

в очите истината можем да погледнем.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко изящно!Аплодирам!
  • Младостта затуй е Младост!
    Тя не проумява и накрая-
    Старостта-получава си награда!
    Равносметката е важно нещо-ориентир,двигател или може би присъда?поздрави на патерици!
  • Незабравимо!
    Смисъл и истина!!!


    Благодаря за коментара ти и поздрава от 18.07.09 -Весели и интересни моменти със смисъл и доброта си подарявай и да ти дават с топлина.
  • Прекрасен завършек, Шмеки!
  • И тогава тъжно проумяваме -
    в живота нищичко не се прощава ...
    С тъгата в самота оставаме,
    но кой ли в младостта го проумява!

  • Е, този път и аз не мога да се стърпя да не напиша, супер е, продължавай в същият дух!!!
  • E, ако има такива хора само мога да съжалявам за тях - ако човек поне пред себе си не признае истината то какво му остава тогава? За такъв вид заблуда често се заплаща много скъпо.
  • Хм. Не съм съгласен. Според мене най-болезнено е, когато човек е нечестен спрямо себе си и, според мен, такъв е случаят при много хора. Замисли се.
  • Тук прочетох някои истини! Благодаря, Дорика!
  • Зависи, Тома, някои хора остават сами със себе си в постелите и тогава застават лице в лице с истината. Човек не може да бъде нечестен единствено спрямо себе си.
  • Обикновено други неща се случват в постелите...
    Стихът е ок.
  • Поклон за прекрасния стих! Истината (тежка и горчива) изказана в рими. Поздрав!
  • Поздравявам те!
  • великолепно...
  • Разкош!
  • Изключително силно!Въздействащо!Браво!
Random works
: ??:??