Една стара любов си отиде,
беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?
О, не страдай сърце, не мъчи се!
Как така не разбра досега?
Тя отдавна си беше заминала
и преди да умре любовта.
Ти отдавна живееш излъгано
и забравило как да гориш.
Изтерзано и свито във ъгъла,
помниш само, сърце, да болиш.
Ти повярва, сърце, а не трябваше...
И раздаде каквото можа.
Примири се сега със присъдата -
безвъзвратно умря любовта!
© Зорница Петровска Все права защищены