23 сент. 2018 г., 10:02

Равносметката

958 0 0

Една стара любов си отиде,

беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?

 

О, не страдай сърце, не мъчи се!
Как така не разбра досега?
Тя отдавна си беше заминала
и преди да умре любовта.

 

Ти отдавна живееш излъгано
и забравило как да гориш.
Изтерзано и свито във ъгъла,
помниш само, сърце, да болиш.

 

Ти повярва, сърце, а не трябваше...
И раздаде каквото можа.
Примири се сега със присъдата -

безвъзвратно умря любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...