Слънцето залязва
с жертвани мечти.
Времето изпива
ручея от дни.
Любовта забрави
да ме приюти.
Влагата в очите
бръчките роди.
Чуждите успяха
да ме разберат.
Своите можаха
да ме предадат.
Пътят натежава,
кален от лъжи.
Вятър заличава
моите следи.
Сигурно съм жива...
Още щом боли...?
© Мариета Вълчева Все права защищены