Равносметъчно

Poetry

1.2K 0 33

Слънцето залязва

с жертвани мечти.

Времето изпива

ручея от дни.

Любовта забрави

да ме приюти.

Влагата в очите

бръчките роди.

Чуждите успяха

да ме разберат.

Своите можаха

да ме предадат.

Пътят натежава,

кален от лъжи.

Вятър заличава

моите следи.

Сигурно съм жива...

Още щом боли...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Прекрасно е мила Мариета!!!Прегръдки от мен

2007-12-21T14:09:08+02:00
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

Чуждите успяха

да ме разберат.

Своите можаха

да ме предадат.

Само ето тези четири редове зареждат душата ми с невероятно количество сила ,а да не говорим за цялата творба!Страхотно стихотворение!

2007-12-21T12:12:58+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Много философия има в стиха ти!Живи сме!

2007-12-21T06:22:29+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Жива си!!!

2007-12-21T05:20:18+02:00
Индиана (Криси)

Ох, заболя ме, Мари...Жестоко!!! Не падай духом, силни сме...!

2007-12-20T23:53:18+02:00