Слънцето залязва
с жертвани мечти.
Времето изпива
ручея от дни.
Любовта забрави
да ме приюти.
Влагата в очите
бръчките роди.
Чуждите успяха
да ме разберат.
Своите можаха
да ме предадат.
Пътят натежава,
кален от лъжи.
Вятър заличава
моите следи.
Сигурно съм жива...
Още щом боли...?
© Мариета Вълчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
