19 нояб. 2010 г., 13:28
Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето
и ронят песъчинки от една безкрайна, необятна
Вечност.
Махалото се люшка в двете крайности
и неговата сила и енергия движат мечовете
от стомана, които мерят Времето
със свойте удари - нищожно малки,
шумни, постоянни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация