Равновесие
Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето
и ронят песъчинки от една безкрайна, необятна
Вечност.
Махалото се люшка в двете крайности
и неговата сила и енергия движат мечовете
от стомана, които мерят Времето
със свойте удари - нищожно малки,
шумни, постоянни.
А пътят, който изминават, е все един и същ,
защото краят води до началото, а началото
към края, който пак ни връща към началото.
Меланхолно, уморено люшка се махалото
и чертае не дъга, а кръг - окръжността
на циферблата, номерирана за нечие удобство.
Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие,
а тези люшкания тласкат го към други цели,
един след друг се нижат знаците километрични
на изминатия път.
Безкрайни и безбройни люшкания. Но ето, че
застива нямо натежалото махало в центъра -
спокойно, без импулс "напред" или "назад"
и спира непрестанният му шум. В този мъртъв свят
неподвижно спрели са донякъде стрелките.
Лежат разбити и разхвърляни парченца
от замръзнало и мъртво време, ала
в точката на равновесие
остава цялото, неделимата
Безкрайност.
2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Цанева Все права защищены
