25 мая 2007 г., 20:06

Разбих ключалката на твоя Рай...

Поэзия

912 0 11

Разбих ключалката на твоя Рай...

От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...

Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...

По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...

Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...

Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

много красиво пишеш...

поздрав*

2007-06-14T00:17:23+03:00
geowid (Георги Видинов)

Браво,Ев!!! Поздрав!!!

2007-06-10T19:16:14+03:00
INTI (Аматерасу )

Все по-надълбоко към дълбините на любовта,
все по-нагоре към светлините на ноща,
нека обяздим Пегас с копринено седло,
нека се слеем в едно,
а после, нека космична страст ни обладае
и морски полъх навред да заухае.

2007-06-05T18:04:12+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!Прекрасен е!
Поздрав и прегръдка

2007-06-05T10:33:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарована съм!!!
Поздрави!

2007-05-27T22:42:21+03:00