May 25, 2007, 8:06 PM

Разбих ключалката на твоя Рай...

Poetry

911 0 11

Разбих ключалката на твоя Рай...

От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...

Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...

По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...

Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...

Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

много красиво пишеш...

поздрав*

2007-06-14T00:17:23+03:00
geowid (Георги Видинов)

Браво,Ев!!! Поздрав!!!

2007-06-10T19:16:14+03:00
INTI (Аматерасу )

Все по-надълбоко към дълбините на любовта,
все по-нагоре към светлините на ноща,
нека обяздим Пегас с копринено седло,
нека се слеем в едно,
а после, нека космична страст ни обладае
и морски полъх навред да заухае.

2007-06-05T18:04:12+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!Прекрасен е!
Поздрав и прегръдка

2007-06-05T10:33:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарована съм!!!
Поздрави!

2007-05-27T22:42:21+03:00