Разбих ключалката на твоя Рай...
Разбих ключалката на твоя Рай...
От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...
Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...
По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...
Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...
Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Адриана Зарева Todos los derechos reservados
