25 may 2007, 20:06

Разбих ключалката на твоя Рай...

  Poesía
914 0 11

 

Разбих ключалката на твоя Рай...

От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...

Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...

По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...

Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...

Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много красиво пишеш...

    поздрав*
  • Браво,Ев!!! Поздрав!!!
  • Все по-надълбоко към дълбините на любовта,
    все по-нагоре към светлините на ноща,
    нека обяздим Пегас с копринено седло,
    нека се слеем в едно,
    а после, нека космична страст ни обладае
    и морски полъх навред да заухае.
  • Много хубав стих!Прекрасен е!
    Поздрав и прегръдка
  • Очарована съм!!!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...