Прицелени във очното безочие,
разбираме ли говора на смислите
с екзистенциалното си многоточие
на хиляди емоции, изчистени
във своята обърнатост към Аза
дълбоко преживян като интимно,
желано, нереално притежание,
и в болката на страстите сюблимни
ще можем ли искрата да открием
на истинската, чиста непреходност,
или покорни, плахо ще се свием
в унило изтерзана безизходност.