26 мар. 2013 г., 12:39

Разбитите сърца

828 0 0

Разбитите сърца не плачат.

Превръщат се в палеща сълза.

Те изцяло се поглъщат в мрака 

на пепеливата тягостна мъгла.

Огънят им някак в мъката угасва.

Крилете им остават без пера.

Денят пред тях тихичко помръква.

Ледът сковава всичко в тишина.

Безмълвни в ъгъла на сянката остават.

Само себе си за болката корят.

Бездушни гледат как утрото изгрява,

в което някога можеха да се кълнат.

Разбитите сърца никога не плачат.

Те само мълчаливи страдат в самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...