Разбитите сърца не плачат.

Превръщат се в палеща сълза.

Те изцяло се поглъщат в мрака 

на пепеливата тягостна мъгла.

Огънят им някак в мъката угасва.

Крилете им остават без пера.

Денят пред тях тихичко помръква.

Ледът сковава всичко в тишина.

Безмълвни в ъгъла на сянката остават.

Само себе си за болката корят.

Бездушни гледат как утрото изгрява,

в което някога можеха да се кълнат.

Разбитите сърца никога не плачат.

Те само мълчаливи страдат в самота.