14 дек. 2005 г., 21:51

Разбито сърце

1.1K 0 4

Когато някога се срещнем,
на старо място, пълно със мечти,

дали ще се погледнем плахо или нежно,

от очите ни дали ще потекат сълзи?!

Сега сме разделени двама с тебе      ,

и мъка от душата ми прелива,

не искаш вече да си с мене,

и от този ден душата ми умира.

 

           Още те обичам много и тъй силно,

            още те желая както в първите ни дни,

            любовта пред времето е тъй безсилна

            и ще те обичам до последните си дни.

         

                         Срещнах те случайно в люта зима,
           
погледна ме и сякаш ме позна,

после тихичко край мене мина,

и сърцето мое в този миг умря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиска Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...