14.12.2005 г., 21:51 ч.

Разбито сърце 

  Поезия
833 0 4

Когато някога се срещнем,
на старо място, пълно със мечти,

дали ще се погледнем плахо или нежно,

от очите ни дали ще потекат сълзи?!

Сега сме разделени двама с тебе      ,

и мъка от душата ми прелива,

не искаш вече да си с мене,

и от този ден душата ми умира.

 

           Още те обичам много и тъй силно,

            още те желая както в първите ни дни,

            любовта пред времето е тъй безсилна

            и ще те обичам до последните си дни.

         

                         Срещнах те случайно в люта зима,
           
погледна ме и сякаш ме позна,

после тихичко край мене мина,

и сърцето мое в този миг умря.

 

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??