Разбито сърце
Когато някога се срещнем,
на старо място, пълно със мечти,
дали ще се погледнем плахо или нежно,
от очите ни дали ще потекат сълзи?!
Сега сме разделени двама с тебе ,
и мъка от душата ми прелива,
не искаш вече да си с мене,
и от този ден душата ми умира.
Още те обичам много и тъй силно,
още те желая както в първите ни дни,
любовта пред времето е тъй безсилна
и ще те обичам до последните си дни.
Срещнах те случайно в люта зима,
погледна ме и сякаш ме позна,
после тихичко край мене мина,
и сърцето мое в този миг умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиска Георгиева Всички права запазени
