Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
13 сент. 2007 г., 10:55

Разбрах 

  Поэзия
866 0 4

Лягам и уморено затварям очи,
по тялото ми преминава твоето дихание,
чувам как вятърът навън шепти,
носейки на крилете си последното ти обещание.
Затварям се в клетка от счупени мечти.
Бягам от теб, оставяйки след себе си отчаяние.
Само една тишина остава да кънти,
където преди се чуваше моя зов.
Там, където погребах последните  си сълзи
и си тръгнах от онзи гроб...

но разбрах, че в него са заровени
единствените ми живот и светлина.
Без тях мечтите са отровени,
огънят не ми дава топлина.

Вече знам, че само ти ми вземаш самотата,
само ти можеш в нощта да ме прегърнеш,
с шепота си да разрежеш тишината
и от смъртта да се завърнеш.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??