Разбрах
Лягам и уморено затварям очи,
по тялото ми преминава твоето дихание,
чувам как вятърът навън шепти,
носейки на крилете си последното ти обещание.
Затварям се в клетка от счупени мечти.
Бягам от теб, оставяйки след себе си отчаяние.
Само една тишина остава да кънти,
където преди се чуваше моя зов.
Там, където погребах последните си сълзи
и си тръгнах от онзи гроб...
но разбрах, че в него са заровени
единствените ми живот и светлина.
Без тях мечтите са отровени,
огънят не ми дава топлина.
Вече знам, че само ти ми вземаш самотата,
само ти можеш в нощта да ме прегърнеш,
с шепота си да разрежеш тишината
и от смъртта да се завърнеш.
© Димитрина Иванова All rights reserved.
