Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити
на твоето любовно утешение:
-АЗ-БЯХ-САМА-
През дните и през нощите,
в прелетите на усмивките
и блясъците на надеждата –
аз не допусках твоето внимание.
Бях жалка, патетична, сляпа, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация