7 мар. 2009 г., 10:18

Разбуждане 

  Поэзия
477 0 3

Разбужда се морето

след дълга уморителна зима.

След дългото пътуване

при своя бряг се спира.

Да поеме глътка бриз

от чашата с вълни пенливи.

Да разлее нежността си

с прилива.

А слънцето с лъчи го гали

нежно, страстно.

И с пролетните трели

на птиците го омагьосва.

Брегът очакван.

Пристанът мечтан е,

в най-дългата прегръдка с лятото.

С упойващите страсти.

Само ден очакване...

И само миг във вечността

призван е.

Пенлива обичта,

солени ласките...

Безбрежната целувка с

непознатото е страстна.

Островно сърцето

тупти. Само.

Под силата на напора -

платна.

... Зад хоризонта.

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??