Разбуждане
Разбужда се морето
след дълга уморителна зима.
След дългото пътуване
при своя бряг се спира.
Да поеме глътка бриз
от чашата с вълни пенливи.
Да разлее нежността си
с прилива.
А слънцето с лъчи го гали
нежно, страстно.
И с пролетните трели
на птиците го омагьосва.
Брегът очакван.
Пристанът мечтан е,
в най-дългата прегръдка с лятото.
С упойващите страсти.
Само ден очакване...
И само миг във вечността
призван е.
Пенлива обичта,
солени ласките...
Безбрежната целувка с
непознатото е страстна.
Островно сърцето
тупти. Само.
Под силата на напора -
платна.
... Зад хоризонта.
© Нели All rights reserved.
