12 апр. 2012 г., 09:27

Разчистване 

  Поэзия » Другая
586 0 4

В хамбара

на отминалото лято

заключих

белязаните дни -

за да не избяга благостта им.

После

внимателно ги пренареждах,

етикирани с

„Това болиш”,

 „Тук не боли…”

 

Най-долу са

щастливите ми тайни,

дето

като пресен манов мед

ще отлежават.

И щом горчилката

достигне в точката

невралгия,

ще близвам тайно

спомен с теб.

 

 

По средата са

ония луди

сенокосни празници,

в които

билките

на простичка любов дъхтят.

Ще са ми нужни за

кураж.

Щом

болката самотна

натежи до смърт.

 

 

Отгоре

седемцветната дъга качих -

на обръчи нанизана.

Но тя си ми е

за късмет.

Белязаните дни

оключих.

Смела съм.

Виси

в пространството

отвън тъга.

Усмихната и тъмновиолетова…

 

 

© Таня Хаджидимитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??