12 апр. 2012 г., 09:27

Разчистване

838 0 4

В хамбара

на отминалото лято

заключих

белязаните дни -

за да не избяга благостта им.

После

внимателно ги пренареждах,

етикирани с

„Това болиш”,

 „Тук не боли…”

 

Най-долу са

щастливите ми тайни,

дето

като пресен манов мед

ще отлежават.

И щом горчилката

достигне в точката

невралгия,

ще близвам тайно

спомен с теб.

 

 

По средата са

ония луди

сенокосни празници,

в които

билките

на простичка любов дъхтят.

Ще са ми нужни за

кураж.

Щом

болката самотна

натежи до смърт.

 

 

Отгоре

седемцветната дъга качих -

на обръчи нанизана.

Но тя си ми е

за късмет.

Белязаните дни

оключих.

Смела съм.

Виси

в пространството

отвън тъга.

Усмихната и тъмновиолетова…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Хаджидимитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...