12.04.2012 г., 9:27

Разчистване

840 0 4

В хамбара

на отминалото лято

заключих

белязаните дни -

за да не избяга благостта им.

После

внимателно ги пренареждах,

етикирани с

„Това болиш”,

 „Тук не боли…”

 

Най-долу са

щастливите ми тайни,

дето

като пресен манов мед

ще отлежават.

И щом горчилката

достигне в точката

невралгия,

ще близвам тайно

спомен с теб.

 

 

По средата са

ония луди

сенокосни празници,

в които

билките

на простичка любов дъхтят.

Ще са ми нужни за

кураж.

Щом

болката самотна

натежи до смърт.

 

 

Отгоре

седемцветната дъга качих -

на обръчи нанизана.

Но тя си ми е

за късмет.

Белязаните дни

оключих.

Смела съм.

Виси

в пространството

отвън тъга.

Усмихната и тъмновиолетова…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...