Разчистване
В хамбара
на отминалото лято
заключих
белязаните дни -
за да не избяга благостта им.
После
внимателно ги пренареждах,
етикирани с
„Това болиш”,
„Тук не боли…”
Най-долу са
щастливите ми тайни,
дето
като пресен манов мед
ще отлежават.
И щом горчилката
достигне в точката
невралгия,
ще близвам тайно
спомен с теб.
По средата са
ония луди
сенокосни празници,
в които
билките
на простичка любов дъхтят.
Ще са ми нужни за
кураж.
Щом
болката самотна
натежи до смърт.
Отгоре
седемцветната дъга качих -
на обръчи нанизана.
Но тя си ми е
за късмет.
Белязаните дни
оключих.
Смела съм.
Виси
в пространството
отвън тъга.
Усмихната и тъмновиолетова…
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.
