noob_saibot (Ахасфер)
12 5
28 дек. 2008 г., 10:01

Разчупени мечти 

  Поэзия
804 0 4
 

Хора, потопени в мрачен кръговрат,

заспиват под мелодията на нощта,

за разлика от депутата, облечен в халат,

те греят се около една единствена звезда -

                                                                           свещта това е тя,

една-единствена надежда,

че всичко в този свят се пренарежда,

към по-добро и светло ежедневие,

към бъдеще, осеяно с празници всевечни,

претъпкано с хората човечни

и радвайки се, да попият всичките терзания,

да плуват сред море с вълни големи,

украсени с безброй желания,

заличени да бъдат всичките проблеми...

.....

Но ето, пак събуждат се сред мраз,

сгушени в ъгъла, пропит и плесенясал,

животът и като развален компас,

мечтите съкровени към Ада е отнасял.

И мъка се чете, безшумно и сълзи текат,

замръзват те под напора на Живота

и неволно се приготвят за из път,

краят на тяхната безкрайна Голгота.

Но пак живеят и погледи унили,

насочени посърнало към множеството вили,

безкористно труда и усвоили

и всичките мечти напук сразили.

И те потъват в мрачни дълбини,

сред мрак, тъма и студ всевечен,

и тяхната молба кънти, кънти

и след като духът е завинаги посечен.

Вглеждам се в очите изтерзани,

поглеждат ме и те с тъга,

отварят в душата моя рани,

разчупват тихо и моята дъга.

Че те са хора, равни като всеки,

и те обичат, чувстват и копнеят,

обаче стръмни и опасни са техните пътеки

и до края плачат, наместо и те да пеят.

© Ахасфер Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??