Разчупени мечти
Хора, потопени в мрачен кръговрат,
заспиват под мелодията на нощта,
за разлика от депутата, облечен в халат,
те греят се около една единствена звезда -
свещта това е тя,
една-единствена надежда,
че всичко в този свят се пренарежда,
към по-добро и светло ежедневие,
към бъдеще, осеяно с празници всевечни,
претъпкано с хората човечни
и радвайки се, да попият всичките терзания,
да плуват сред море с вълни големи,
украсени с безброй желания,
заличени да бъдат всичките проблеми...
.....
Но ето, пак събуждат се сред мраз,
сгушени в ъгъла, пропит и плесенясал,
животът и като развален компас,
мечтите съкровени към Ада е отнасял.
И мъка се чете, безшумно и сълзи текат,
замръзват те под напора на Живота
и неволно се приготвят за из път,
краят на тяхната безкрайна Голгота.
Но пак живеят и погледи унили,
насочени посърнало към множеството вили,
безкористно труда и усвоили
и всичките мечти напук сразили.
И те потъват в мрачни дълбини,
сред мрак, тъма и студ всевечен,
и тяхната молба кънти, кънти
и след като духът е завинаги посечен.
Вглеждам се в очите изтерзани,
поглеждат ме и те с тъга,
отварят в душата моя рани,
разчупват тихо и моята дъга.
Че те са хора, равни като всеки,
и те обичат, чувстват и копнеят,
обаче стръмни и опасни са техните пътеки
и до края плачат, наместо и те да пеят.
© Ахасфер All rights reserved.
Искрено и истинско стихотворение! Хареса ми! Поздравявам те!