12 июл. 2013 г., 23:01
Раздалечаване...
Безумно е
когато непонятен
светът се срива
в мъничка пътека...
и всеки следващ миг
е просто спомен
за теб, за мен....
ненужна дреха
захвърлена
във гардероба
до поискване...
***
... а в пясъка
рисувам твоите длани,
вълни размиват
онемели ласки
и слънцето събужда
всеки допир...
стоим един до друг
презрени...
празни
... загубили завинаги следите си...
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Сетих се за едно стихотворение на Г. Джагаров, четейки твоето, някак си усещането е същото...
Всичко свършва за миг;
две изстинали длани,
две очи като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави длани
и не знам де ще спра,
де глава ще положа.
Сняг вали...
И летят часове, дни, недели...
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътят към тебе е черен... -
Хареса ми, Бети.
-
Благодаря!
-
Въздействащо, тъжно, красиво...
Бети! -
Много,много красиво!Хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубав стих!
Благодаря, на всички!