28 авг. 2009 г., 16:29

Разделени

654 1 1

 

Колко е трудно да ти кажа две думи,

 когато сърцето ми лудо тупти,

 колко е трудно да ти кажа прости ми,

 когато погледна тези сини очи.

 

Колкото повече мисля за тебе,

толкова повече сърцето ме боли,

 колко много искам да ти кажа,

 но не знам дали така мислиш и ти.

 

 Сълзите ми в листа хартия попиват,

 ръката ми трепва за миг,

 душата утеха намира,

 излята в поредния стих.

 

 Ти искаше стих за теб да напиша

 и да ти го подаря някой ден,

 но всичко между нас промени се

 и бързо забрави за мен.

 

Ето сега за тебе аз пиша,

 но ти не си с мен,

 стих аз друг ти написах

 и се надявам да го прочетеш някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...