Колко е трудно да ти кажа две думи,

 когато сърцето ми лудо тупти,

 колко е трудно да ти кажа прости ми,

 когато погледна тези сини очи.

Колкото повече мисля за тебе,

толкова повече сърцето ме боли,

 колко много искам да ти кажа,

 но не знам дали така мислиш и ти.

 Сълзите ми в листа хартия попиват,

 ръката ми трепва за миг,

 душата утеха намира,

 излята в поредния стих.

 Ти искаше стих за теб да напиша

 и да ти го подаря някой ден,

 но всичко между нас промени се

 и бързо забрави за мен.

Ето сега за тебе аз пиша,

 но ти не си с мен,

 стих аз друг ти написах

 и се надявам да го прочетеш някой ден.