28 ago 2009, 16:29

Разделени

655 1 1

 

Колко е трудно да ти кажа две думи,

 когато сърцето ми лудо тупти,

 колко е трудно да ти кажа прости ми,

 когато погледна тези сини очи.

 

Колкото повече мисля за тебе,

толкова повече сърцето ме боли,

 колко много искам да ти кажа,

 но не знам дали така мислиш и ти.

 

 Сълзите ми в листа хартия попиват,

 ръката ми трепва за миг,

 душата утеха намира,

 излята в поредния стих.

 

 Ти искаше стих за теб да напиша

 и да ти го подаря някой ден,

 но всичко между нас промени се

 и бързо забрави за мен.

 

Ето сега за тебе аз пиша,

 но ти не си с мен,

 стих аз друг ти написах

 и се надявам да го прочетеш някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...