28.08.2009 г., 16:29

Разделени

656 1 1

 

Колко е трудно да ти кажа две думи,

 когато сърцето ми лудо тупти,

 колко е трудно да ти кажа прости ми,

 когато погледна тези сини очи.

 

Колкото повече мисля за тебе,

толкова повече сърцето ме боли,

 колко много искам да ти кажа,

 но не знам дали така мислиш и ти.

 

 Сълзите ми в листа хартия попиват,

 ръката ми трепва за миг,

 душата утеха намира,

 излята в поредния стих.

 

 Ти искаше стих за теб да напиша

 и да ти го подаря някой ден,

 но всичко между нас промени се

 и бързо забрави за мен.

 

Ето сега за тебе аз пиша,

 но ти не си с мен,

 стих аз друг ти написах

 и се надявам да го прочетеш някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...